Това е втората носия която майка ми уши. Всъщност, макар да изглежда съвсем като български национален костюм, тя не е. Шевиците са взети от разни немски списания с ръкоделия. Част от нещата изобщо не се предполага да се бродират, а да се плетат, но майка ми ги приспособи. Което, както казах, не прави носията съвсем традиционна. Но пък "в стари времена" българските моми, които сами са си шили ризите и носиите, често се надпреварвали коя ще измисли по-красива и по-оригинална шевица. Ето защо, може да се каже, че идеята на майка ми да потърси нови източници на вдъхновение е съвсем в духа на национланите традиции. Пък и крайният резултат е толкова красив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар