петък, 20 юни 2008 г.

* * *


Откъсвам се.
Излитам.
Свобода.
В небето няма
знаци, кръстопъти.
Оглеждам се.
Измислям си дъга
и всеки цвят
наново пренаписвам.
Край мен се носят
шепнещи крила.
Усещам се
оловно натежала.
Крилата ме понасят
като свещ
и гледат как
от вятъра догарям.

Изгубени са старите следи.
По тялото си пиша нови карти,
а после следвам ги докато всеки стих
открие своята безсмъртна мантра.

Няма коментари: