сряда, 11 юни 2008 г.

Черешови ядове


Независимо в кой край на не особено обширния ни апартамент се намира, животното винаги безпогрешно разпознава звука на котешки гранули, които се изсипват в котешката му паничка точно върху котешкото му килимче, тъкмо до котешката му вазичка с винаги прясна трева... нужна за разни котешки цели. Дори понякога, ако не мога да го открия къде е, изсипвам няколко гранули и той моментално цъфва. Даже само кутията им да разклатя той вече е подал нос.
До тук добре, обаче наскоро се натъкнахме на беда. Оказа се, че звукът на костилки от череши, които се изсипват в боклука, е доста подобен като подръкване и структура на описаните котешки гранули. Този факт установихме една вечер докато аз изхвърлях купчина костилки от череши. При звука им животното незабавно дотърча с типичен жив ентусиазъм като едва взе завоя между коридора и кухнята. И, разбира се, остана дълбоко измамено и видимо разочаровано като установи горчивата истина.
За съжаление можем да обобщим, че от онзи първи момент нататък, черешовият сезон се оказа истинско мъчение за звяра. По погледа му разбирам, че, когато не спи, обмисля планове за поголовно усмъртяване на черешовата популация. А когато спи, сънува плановете си в действие.

P.S. Днес животното с настървение изяде две парченца солети с кашкавал. Нещо невиждано в неговия десетгодишен живот. Почвам сериозно да се замислям за съставките на солетите... и котешките гранули.

Няма коментари: