сряда, 11 март 2009 г.

За храната и душевността


Преди време, много много отдавна, си бях намерила в Billa соев пастет. Това искрено зарадва вегетарианската ми душица, но и ме остави, както се оказа, в дълбокото заблуждение, че този продукт ще бъде зареждан там редовно.
Нъцки, както е казал поетът. От тогава всеки път като се случи да пазарувам там оглеждам с тъжен жаден поглед камарите пастети, дано открия заветната тревопасна наслада, никога не я намирам, въздишам тежко, питам някой от мотаещите се наблизо служители да не би да са преместили този продукт някъде (някои заблудени души смятат, че вегетарианските продукти и продуктите за диабетици са сродни и трябва да стоят на едно и също място), той ми отговаря, че "Продуктът не е зареден", аз въздишам още по-тежко и отивам да си пазарувам кашкавал и препарат за отпушване на канали. Примерно.

Ето защо, когато при последния ми тур в Billa погледът ми падна на заветните кутийки още преди да съм се сетила да ги потърся, едва се удържах да не помета рафта. Размина се само с половин количка пълна с пастет.
А днес след известен размисъл и, като заключих логически, че другия път като доставят такъв пастет, аз вероятно вече ще получавам пенсия, отидох все пак да дообера остатъка. Още с влетяването вкъщи се инсталирах в кухнята, където си спретнах сандвич с пастет, зелена салата и ръжен хляб и се заех да го ям сякаш животът ми зависеше от това. След като ометох и последната троха се захванах доволно да храносмилам с нещо, което (предполагам) е било щастливо-глуповата полу-усмивка на лицето ми. Докато преживях така ми хрумна, че всъщност вкусът на соевия пастет ама никак не се различава от вкуса на животинския - доколкото имам спомен за него, което пък ме наведе на някои интересни размисли за съдржанието на "истинските" пастети.

Както и да е, цялото това словоизлияние целеше просто да кажа, че таз вечер съм нещо като щастлива. Само едно нещо нарушава доволството ми и това е, че снощи доизгледах и последната налична серия на Закон и ред. В моята душевност се отвори дупка, която зее грозно и настоява да бъде запълнена преди някой да се е пребил в нея. С други думи - трябва ми нов безумно дълъг сериал спешно. Не, "Дързост и красота" и "Докато свят светува" не се класират.

Няма коментари: