сряда, 13 май 2009 г.

Хрус-хряс


Днес се случи нещо едновременно прекрасно и максимално ужасно. Докато се въртях в кухнята и се чудех какво ми се яде, така без много да се каня и без големи надежди взех та си направих карамел лакта. Съвсем почти като истинските бонбони.

Защо това е прекрасно е очевидно - аз обичам карамел лакта още от детските си години, когато тези бонбони се продаваха в шарени кутии, завити в прозрачна обвивка а отвътре един слой разноцветни станиолчета, които ние нагъвахме по доста сложен начин и си правехме принцески пръстени. Да ни се връзват с принцеските рокли (на мама най-красивата нощница) и принцеското самочувствие.

А ужасен този факт се явява, защото досега, когато усетех внезапен повод да се тъпча със сладко, донякъде ми помагаше да се удържа знанието, че трябва да излизам навън, да го пазарувам това сладко, а за целта (особено ако се случи почивен ден) ще трябва да се обличам прилично и прочее. Сега обаче се оказва, че с подръчни средства и около пет отделени минути, мога да си имам цяло канче карамел. Мляс. Лошо.

Още повече, че точно в момента имам идеалния повод да се тъпча до отказ. Концертите на Депеш в Гърция и Турция бяха отменени, а върху Букурещ и София гилотината още не е паднала. Всички треперим като млада трепетликова горичка, сполетяна от антициклон със садистични наклонности и чакаме да чуем ще има ли концерти в тези два града или не. Ако имах склонност/нужда да пия, щях да си пропия седмицата. Но тъй като аз съм пристрастена не към алкохола, а към захарта, явно ме чака не препиване, а преяждане. Хей фатално затлъстяване, здравей, здравей, аз към теб се нося с песен.

Пфуй, тревогите ме избиват на умерена простия и злобен сарказъм. Т'ва измамените надежди били лошо нещо. Нищо чудно, че гърците изпотрошиха сцената, това е като да освобиш дълго натрупвана пара съвсем внезапно и с пълна сила.

Тъй, отивам да си измислям причини да не ям. Стискайте палци. Но не залагайте пари на моя успех.

Няма коментари: