вторник, 12 май 2009 г.

Six Degrees of Separation


Наскоро гледах 'Seven pounds' и понеже Уил Смит ми е малко противоречива фигура - или поне моите чувства към него са противоречиви, реших да си дам възможност да го опозная повече като актьор. Още повече, че също така наскоро гледах 'The Day The Earth Stood Still' и осъзнах, че Уил и жена му са си отгледали великолепен конкурент.

Разгледах филмографията на господин Смит. Оказа са, че доста от филмите вече съм гледала. Но някъде там, в началните заглавия се мержелееше филм, за който дори не бях чувала. 'Six Degrees of Separation'. Реших да си обогатя представата с нещо от ранната работа на господин Смит като гледам точно този филм.

Току що приключих да го гледам. И дори докато пиша тази записка челюстта ми виси на около педя от обичайното си положение. Филмът е стряскащо добър. Това, че в него са успели да се замесят също Стокард Чанинг и Доналд Съдърленд са допълнителни подсладители, но истинската звезда на този филм, съвсем заслужено и безпрекословно е Уил. Не мога да повярвам, че човек, който в началото на кариерата си е изиграл нещо такова, после се е примирил с роли като в Лоши Момчета 2(!), който наистина, наистина се опитах да гледам. И ще опитам пак. Но не обещавам да го довърша.

Опитите да се преразкаже този филм биха били според мен напълно изгубена кауза. Филмът има към дузина смислови нива и поне трима изключителни актьори и гледането му е като директно стимулиране на мозъчната кора с оголен електрод. Едновременно приятно и тревожно, и забавно, и сантиметално, и дълбоко разтърсващо. В един момент се усеща като блиц шах турнир - всичко се случва главозамайващо бързо и ако не си на нивото на играчите, няма начин да проследиш какво става.

Накратко - това е хубав, хубав филм. От една страна ми връща вярата в американското кино, а от друга ми напомня колко ужасно много хубави филми има там някъде, за които аз дори не съм чувала и вероятно тотално ще ги пропусна. Радвам се, че този попадна на пътя ми.

Като мостра нека ви послужат тези (почти) финални думи на двама от главните герои, които са съпрузи и се занимават с търговия на предмети на изкуството.

He: Sezan would leave blank spaces in his canvases if he couldn't account for the brush stroke, if he couldn't give a reason for the colour.

She: I am a collage of unaccounted for brush strokes. I am all random.

Няма коментари: