събота, 30 януари 2010 г.

Зюмбюл


В началото на декември купих необичайно цвете за именния ден на мама - Никулден. Т.е. цветето си е съвсем обичаен зюмбюл, но го продаваха във вид на луковица с корени прорасли във вода. Жалко че не го снимах тогава преди два месеца, за да демонстрирам "преди" и "сега". В началото от върха на луковицата едва се подаваше едно зелено връхче. Сега от върха на луковицата се подава това:




И не само че се подава ами и ухае сякаш сме призовали пролетта предсрочно. Аз никога не съм живяла в къща с двор, но усещам, че на мама тая дребна китка напомня всички останали в миналото градинки, които е превръщала в райски кътчета поднебесни.

Някой ден, когато си имам моя градина, в нея непременно ще има зюмбюли. И фрезии. И розови храсти. А през есента хризантеми. И в единия край ще расте висока албиция, чиито цветове са едно от най-крисивите неща, които изобщо съм виждала. Под нейните деликатни клони ще си пия сутрешното кафе и ще си прекарвам мързеливите съботни следобеди. Мда, точно така ще стане.




Няма коментари: