сряда, 3 февруари 2010 г.

Зимно море


Преди време вдъхновена от една серия снимки на Драго, написах ей това нещо. За съжаление поводът, по който беше написано нещото, не се реализира, но какво пък, не пречи да се сподели.

Добре, да приемем, че адвокатът греши и, че има шанс да си я върна. Тогава какво? Тя е на пет години, достатъчно добре разбира всичко. Може би дори осъзнава разликата между биологични родители и осиновители. Но даже и да не й е напълно ясно, едно нещо няма как да пропусне – онези хора са нейното семейство, в техния дом е красивата й стая с теменужките на прозореца и лястовичето гнездо в ъгъла на рамката. А аз явно съм някаква лоша чужда жена, която иска да й вземе всички тези неща. Не, това едва ли е най-добрият начин да подхванеш отношенията си с едно дете. Било то и свое дете.

Обаче какъв студ е свил само! Не трябваше да е студено. Прогнозата беше друга. Обещаха ми слънце. Кога ще се науча да не приемам всяко обещание на доверие?


Тоя малкия защо ли е сам? Вече съм на третата цигара, това какво прави – повече от половин час? От половин час го гледам да се мотае тук, а не се вижда да има някой с него. Това ако се беше случило в щатите, някой загрижен гражданин вече щеше да е сигнализирал и съответните социални служби щяха да са се появили да проверят защо една такава малка душа се скита сам-сама по брега. Къде е майка ти, мъник? Знае ли, че се заглеждаш по морето? Знае ли, че морето вероятно ти отвръща на всеки поглед?


Мамка му, тоя студ ще ми изгризе костите. А тоя малкият сякаш изобщо не го забелязва. А може пък нарочно да си дошъл тук сам, защото никой не е искал да те доведе? Така де, на кого му е притрябвало морето, когато е студено? Те така си мислят. Но явно и ти като мен предпочиташ да навестяваш брега, когато студът е прогонил досадната туристическа паплач. Нас обаче няма да ни бутне. На нас така ни харесва. Хубаво е да се разхождаш сам, когато е студено. Ако трябва да държиш нечия ръка, ще ти измръзнат пръстите. А така си е добре – без усложнения, без тревоги. Самотата е нашият герой-освободител. Само дето ти си си избрал да дойдеш тук сам. Аз... не точно.


Къде е майка ти, мъник? Знае ли, че те блазни морето?


Моето хлапе е на пет. И аз не знам къде е. Но майка й сигурно знае.


1 коментар:

Анонимен каза...

абе истината е че те не го заслужаваха този хубав текст!