петък, 3 септември 2010 г.

Уважаема тъга...



Слушам OK Сomputer и чета Сто години самота. Изпълнена съм от такава зряла и пълноценна тъга, че думите ме предават и отказват да я материализират. Денят балансира някъде между примирено безмълвие и натежала от смутни мисли тишина. Опитвам се да реша дали ми се плаче, но не смея да направя нищо, което може да нарани изящната плът на тъгата.

Обикновено споделям цитатите от прочетени книги чак накрая, но този просто не може да чака. Вкопчил се е в очите ми и не ми позволява да продължа да чета, докато не го споделя и с други нищо не подозиращи жертви.

"Мелкиадес бил в смъртта, но се завърнал, защото не могъл да понесе самотата."

"Сто години самота"
Габриел Гарсия Маркес


Няма коментари: