петък, 8 април 2011 г.

Тъй да се рече - увря ми главата


В гимназията по физика правихме един експеримент. Тогава учителят с ехидна усмивчица каза, че сами трябва да се досетим на какво се дължи особеното явление и така не ни го поясни. След има няма 15-16 години, мисля, че се сетих за обяснението. Ей сега, току що, както си седях, пиех чайче и се чудех ходи ли ми се до кухнята да си отмъкна курабия слепена с конфитюр.

Та ето значи в какво се изразяваше експеримента - деца, моля, не опитвайте това у дома!

Взема се най-обикновена огнеупорна колба. Пълни се с най-обикновена вода. Колбата заедно с водата в нея, се нагряват на най-обикновен пламък докато водата почне да ври. След това колбата се отнема от огъня. Водата, естествено, почти веднага спира да ври - т.е. видимо се успокоява и не бълбука. В следващия момент колбата, все така с врялата вода вътре, се потапя в съд, пълен със студена вода - все така чиста и най-обикновена. В резултат от това действие водата започва отново видимо да ври!

При цялата си простота експериментът е наистина ефектен и занимателен, но пак да повторя - това може да се постигне САМО с огнеупорна колба, защото такава рязка смяна на температурата - от хилядите градуси на пламъка до студената вода, ще спраска обикновено стъкло и ще създаде неприятности!!!!

Та учителският въпрос беше, на какво се дължи фактът, че водата отново започва да ври, когато колбата е потопена в студена вода. Явно, какъвто и да е ефектът, той позволява водата да ври при по-ниска температура, понеже в момента, в който я отнемем от пламъка, температурата й вече е почнала да пада. Понеже водата ври при 100 градуса само в идеални условия и тази температура варира в зависимост от налягането, първата ми мисъл беше именно за промененото налягане, оказвано от студената вода. Обаче, това не помага, защото при по-високо налягане, температурата на завиране не спада, а нараства. Значи не беше това.

И чак до днес, макар че съм се сещала няколко пъти за тоя случай, обяснение така и не намирах. Но ето че преди има няма пет минути, експериментът най-после приключи.

Хаха, представям си как всички тези години необятният ми човешки ум си е бил отделил едно кътче, където е обработвал информацията с някакъв свръх-охлювски темп, та да снесе резултата едва сега.

Ето какво измислих - както казах, в момента, в който се смъкне от пламъка, водата започва да изстива. Температурата, като цяло е процес, свързан с движението на частиците на веществата - колкото по-бързо се движат те, толкова по-висока е температурата на обекта. Изстиването, т.е. отдаването на топлина, ще рече, че частиците се забавят - т.е. енергията изтича навън от съда - това сава по-бавно във въздуха, където частиците са по-нарядко и по-бързо върху твърд предмет, на чиито частици може да се прехвърли енергията от блъскащите се атоми на водата.

В момента, в който обаче колбата попадне в студената вода, тя се оказва плътно заобиолена от студени - серич много по-бавно движещи се частици. На тях да им се отдаде топлина е доста по-трудно в първите моменти, понеже е трудно да се размърдат студените атоми. При това отдаването на енергия навън временно почти напълно спира и тя се връща обратно в масата на горещата вода, което се оказва достатъчно да раздвижи частиците толкова, та отново да заврат активно.

Ей това измислих. А впрочем, ако някой има по-добро обяснение, много ще се радвам да го чуя и да разберакъде бъркам.

Тъй, а сега е време да докопам сладките. Язък само, че междувременно чаят свърши - в смисъл, изпих го. Да видим дали ще се прежаля да направя още един или ще подпукам сладките така, на сухо. Ще видим.


2 коментара:

Фотони и звуци каза...

:)Добри мисли.. Разни -)

Анонимен каза...

Най-голямат загадка за мен още от учлище беше защо светлинните лъчи се пречупват през стъкло.. Загадка и до днес за мен.. Също и третият закон на нютон за нещо си, тоест закона дето обяснява защо ракетите се движат - след като нещо изтича назад.. Загадка.. Ами магнитите ??