Преведени стихчета

Като си нямам работа или, по-точно, като ме мързи да си върша работата, дето я имам, превеждам стихчета на Една Сейнт Винсън Милей. Ей на.

My candle burns at both ends;

It will not last the night;

But ah, my foes, and oh, my friends–

It gives a lovely light!

Свещта ми гори и от двете страни,

не ще преживее нощта.

Но, о, приятели и врагове,

каква прекрасна светлина.

***

SAFE upon the solid rock the ugly houses stand:

Come and see my shining palace built upon the sand!

Спокойни върху твърдите скали грозните къщи стоят.

А вижте блестящия ми замък тук на пясъчния бряг!

***

RECUERDO

WE were very tired, we were very merry–

We had gone back and forth all night on the ferry.

It was bare and bright, and smelled like a stable–

But we looked into a fire, we leaned across a table,

We lay on a hill-top underneath the moon;

And the whistles kept blowing, and the dawn came soon.

We were very tired, we were very merry–

We had gone back and forth all night on the ferry;

And you ate an apple, and I ate a pear,

From a dozen of each we had bought somewhere;

And the sky went wan, and the wind came cold,

And the sun rose dripping, a bucketful of gold.

We were very tired, we were very merry,

We had gone back and forth all night on the ferry.

We hailed, "Good morrow, mother!" to a shawl-covered head,

And bought a morning paper, which neither of us read;

And she wept, "God bless you!" for the apples and pears,

And we gave her all our money but our subway fares.

Спомен

Бяхме изморени, бяхме тъй щастливи.

Цяла нощ с ферибота обикаляхме като диви.

Беше ярко, светло, миришеше на конюшня;

стоплени от огъня, до масата се сгушихме;

на хълм един лежахме, под светлата луна.

Но сирената не млъкна, скоро слънцето изгря.

Бяхме изморени, бяхме тъй щастливи.

Цяла нощ с ферибота обикаляхме като диви.

Ти ябълка отхапа, аз си взех круша -

по десетина от двете с теб си бяхме купили.

Небето пребледня, вятър сви студен,

слънцето покапа злато върху новия ден.

Бяхме изморени, бяхме тъй щастливи.

Цяла нощ с ферибота обикаляхме като диви.

Извикахме: “Добрутро, майко!” на глава в шал увита

и купихме вестник, който никой от нас не прочете.

“Сполай ви”, тя рече за ябълките и крушите

и ние й дадохме парите си – останаха ни само за билетите.

***

THURSDAY

AND if I loved you Wednesday,

Well, what is that to you?

I do not love you Thursday–

So much is true.

And why you come complaining

Is more than I can see.

I loved you Wednesday,–yes–but what

Is that to me?

Четвъртък

Ако те обичах в сряда,

какво те бърка теб това?

В четвъртъка не те обичам -

това поне не е лъжа.

И за какво ми се оплакваш?

Не мога да те разбера.

Във сряда те обичах, вярно -

какво ме бърка мен това?

***

TO THE NOT IMPOSSIBLE HIM

HOW shall I know, unless I go

To Cairo and Cathay,

Whether or not this blessed spot

Is blest in every way?

Now it may be, the flower for me

Is this beneath my nose;

How shall I tell, unless I smell

The Carthaginian rose?

The fabric of my faithful love

No power shall dim or ravel

Whilst I stay here,–but oh, my dear

If I should ever travel!

Той, възможният

Щом не съм видяла

Кайро и Китай,

как да знам дали родината

е най-дивният край?

Може би най-прекрасна

е розата под моя прозорец,

но пък не съм помирисвала

Картагенската роза.

Моята вярна любов

остава ненакърнена

докато съм у дома -

но как само ми се пътува!