Снощи сънувах Марти. Съвсем внезапно и без особена причина си беше вкъщи. Обаче аз знаех, т.е. помнех, че е умрял. Но въпреки това някак не ми беше чудно да го видя. Май проумях, че някак съм се върнала назад във времето, затова той още е там. И знаех, че няма още дълго да остане, затова му се радвах... ами като за последно.
Днес ми е носталгично едно такова. Крив ден. Дано не е повлече цялата седмица след себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар