Забавно преведено стихче

Поредното преводче на стихотворение на Една Сейнт Винсънт Милей.

Каещата се

Имах малка Мъка

дете на малък Грях.

Открих сумрачна стая

и трима ни вътре запрях.

„Мъко, плачи“, заповядах без време.

„Грях, моли Бог да те вземе,

а аз ще падна на колене

и ще мисля колко лоша бях“.

Уви, планът набожен

не чини и петак.

Уж стаята беше сумрачна,

а я изпълни светлик.

Мъката сълзи не проля,

Грехът кротко заспа,

а аз за бедната си душа

не помислих и за миг.

Затуй се изправих вбесена,

книга взех под ръка

и в косата си панделка вързах,

един младеж да впечатля.

Няма смисъл да отричам,

че бях много лошо момиче.

Но щом не изпитвам вина,

защо да не се повеселя?

THE PENITENT

I HAD a little Sorrow,
Born of a little Sin,
I found a room all damp with gloom
And shut us all within;
And, "Little Sorrow, weep," said I,
"And, Little Sin, pray God to die,
And I upon the floor will lie
And think how bad I've been!"

Alas for pious planning–
It mattered not a whit!
As far as gloom went in that room,
The lamp might have been lit!
My little Sorrow would not weep,
My little Sin would go to sleep–
To save my soul I could not keep
My graceless mind on it!

So up I got in anger,
And took a book I had,
And put a ribbon on my hair
To please a passing lad.

And, "One thing there's no getting by–
I've been a wicked girl," said I;
"But if I can't be sorry, why,
I might as well be glad!"