Сърдечен порок

Сърцето ми, въжеиграч,
на твоя поглед се надява,
но и не смее да го проси,
защото ти си чиста, бяла и далечна,
а аз съм тук - в мъглата и в дъжда.

Сърцето каменно тежи,
когато твоите очи
ме отминават.

Сърцето ми отмерва празни дни.
Сърцето ми не те забравя.