Снощи попаднах на една прекрасна песен - Kirsty Mcgee 'Sandman'. Великолепно съчетание от фина музика и изящни стихове. На първо слушане нежна и меланхолична песен. С всяко следващо меланхолията отстъпва място на тънка заплашителна нотка... Докато във всички разклонения на ценралната и периферна нервна система се вкопчи усещането, че накъдето и да се обърнеш, тя е там - изучава скърцащите ти стъпала, посреща зората на прозореца ти, слуша те, когато се молиш на какъвто бог имаш да те избави от собствените ти призраци ... и демони...
Голяма песен, вълшебна песен. И аз, понеже не мога да изтрая да не я съсипя, с цялата си невежа наглост, реших да я преведа. Ето на.
Тъкмо когато поглед сведеш,
шепнейки молитва,
и сънят грабне твойте очи,
аз там ще бъда.
Когато се събудиш посред нощ
дочул проскърцващата стълба
под нечий непохватен крак,
аз там ще бъда.
Тъкмо преди сутрешни лъчи
да се промъкнат по перваза
и сенките да хукнат след нощта,
аз няма да избягам.
Когато тихо твоят глас
се носи сред зората,
но е фалшива песента,
аз там ще бъда.
Ако щом готвиш се за сън
и спускаш плътни щори
в прозоречната рамка
внезапно ти се стори
че виждаш лик любим забравен
забравени очи, коса,
забравени протяжни думи,
да, аз ще съм там.
Събирай розови листа
докато розите цъфтят,
защото бързо вехнат те
и губи се цветът.
Ако някога ме преследва призрак, дано ми пее тая песен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар