"Артър Нюман" се оказа учудващо добър филм.
В началото един изгубен духом Уолъс Ейвъри решава да се изгуби и телом в търсене на Артър Нюман. Уолъс е скучен, самотен провалил се мечтател. На Артър играта му върви. Намира си и спътница, готова да се изгуби заедно с него в съдбите, животите и домовете на разни хора, които учудващо са успели да открият себе си без чужда помощ.
"Цял живот съм бил Артър Нюман, Уолъс Ейвъри е бил просто натрапник", казва нашият герой в началото на Голямото си Приключение.
В края обаче разочарован от Артър и неговия неосъществен потенциал, той вижда простата истина:
"Знаеш как е - губиш нещо, което си мислил, че не искаш и до края на живота си се опитваш да си го върнеш."
Някъде по пътя в търсене на Артър, Уолъс намира себе си и силата да бъде себе си. Мисля, че знам точно къде и кога.
В един от временно заетите животи, в един чужд дом, Артър отваря малка книжка, в която Уолъс прочита тези думи:
"For fear you will be alone
you do so many things
that aren't you at all."
Не мога да не се сетя за Мелкиадес, който бил в смъртта, но се завърнал, защото не могъл да понесе самотата. Мисля, че същото се случи и с Уолъс Ейвъри.
Няма коментари:
Публикуване на коментар