Риза, пижами, тиган и бонсай. Това са подаръците, които получих за 28ия си рожден ден. Първите три от майка ми, последния от колегите. Майка ми винаги е обичала да прави и получава практични подаръци, Затова избора й ни най-малко не ме учуди. Виж колегите ме изненадаха. Явно все пак някой е забелязал старанието, което влагам в грижата си за офисните цветя. Подстригвам ги, поливам ги, снабдявам ги с прясна пръст и тор за саксийни растения. А те ми се отблагодаряват като не умират внезапно.
В офиса на шефката например има всякакъв треволак, но има и един шампион - 15годишен Бонсай. Бидейки бонсай той Е миниатюрно дръвче, но хората, на които им се налага да му местят саксията, са наясно, че тая миниатюра е гигант сред себеподобните си. Всиок е над половин метър и има великолепно оформена корона. Всички колежки (и някои колеги), които го видят, ахкат изумено, цъкат като часовници и го плюят против уроки.
Та от вчера и аз си имам такъв питомец. Моят е скромен - 20ина сантиметра на височина и все още може да се повдигне с една ръка. Истински хубавец - със закачливо извито стъбло (макар че е възможно това да се дължи на теловете, с които бяха овързали клонките за стъблото му), весело разперени клонки (очевидно на никого не е хруманло да го подрязва, за да оформи корона) и хубава керамична саксия (с пръст натрупана на камара около дънерчето на бонсая така, че ума не ми стига как да го поливам, изглежда все едно е израснал на върха на някой хълм. Как се полива хълм?!).
Да, определено прекрасен екземпляр. Занесох си го вкъщи, намерих му място, запознах го с останалите цветя, обясних на котарака, че не е в негов интерес да търси заровени съкровища ТОЧНО в тази саксия и така мина Ден Първи - или по-скоро Вечер Първа - на бонсая у дома. Чудно ми е как ще се разбираме двамата. Така или иначе ще имам време да му опозная нрава. Колегите като ми го връчваха ведро ме уведомиха:
В офиса на шефката например има всякакъв треволак, но има и един шампион - 15годишен Бонсай. Бидейки бонсай той Е миниатюрно дръвче, но хората, на които им се налага да му местят саксията, са наясно, че тая миниатюра е гигант сред себеподобните си. Всиок е над половин метър и има великолепно оформена корона. Всички колежки (и някои колеги), които го видят, ахкат изумено, цъкат като часовници и го плюят против уроки.
Та от вчера и аз си имам такъв питомец. Моят е скромен - 20ина сантиметра на височина и все още може да се повдигне с една ръка. Истински хубавец - със закачливо извито стъбло (макар че е възможно това да се дължи на теловете, с които бяха овързали клонките за стъблото му), весело разперени клонки (очевидно на никого не е хруманло да го подрязва, за да оформи корона) и хубава керамична саксия (с пръст натрупана на камара около дънерчето на бонсая така, че ума не ми стига как да го поливам, изглежда все едно е израснал на върха на някой хълм. Как се полива хълм?!).
Да, определено прекрасен екземпляр. Занесох си го вкъщи, намерих му място, запознах го с останалите цветя, обясних на котарака, че не е в негов интерес да търси заровени съкровища ТОЧНО в тази саксия и така мина Ден Първи - или по-скоро Вечер Първа - на бонсая у дома. Чудно ми е как ще се разбираме двамата. Така или иначе ще имам време да му опозная нрава. Колегите като ми го връчваха ведро ме уведомиха:
Честито, много да му се радваш, само да си знаеш, че най-вероятно ще те надживее.Чудесно. Не е истина как повдига духа новината, че някакъв недорасляк дървен ще те надживее. Сега остава да си взема и една костенурка и ще си имам цял отбор, който да ме амбицира да се задържа на земята, колкото може по-дълго. Пък като пукна, бонсая и костенурката взаимно ще си правят компания и ще си разказват спомени за мен. А аз за щастие няма да съм наоколо да ги слушам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар