Значи ето какво - от около 5-6 години вече не ям месо. Всъщност изобщо не ям животни. На практика, не ям нищо, за чието създаване е било убито животно. Присъствала съм на богати пиршества, където множество хора повече или по-малко шумно мляскат мръвки, облизват пръсти и се поуригват на пилшеко/свинско/агнешко/телешко печено/варено/задушено месо. При това подобни гледки/изживявания, ако изобщо са провокирали у мен някаква реакция, тя далеч не е била свързана със слюноотделяне.
Искам да кажа, въпреки че преди години намирах месото и някои колбаси вкусни, откак по чисто идеологичски причини се отказах да ям месо (просто реших, че не искам трупове в чинията си), то изобщо не ми липсва. Смятам, че спокойно мога да откарам до последния си ден, без да го кусна дори.
Но!
Когато става дума за сладки храни, нещата са в точно противоположната посока.
Аз съм пристрастена към захарта - в това няма никакво съмнение. Отсъствието на десертчета и сладкишчета внася неописуемо дълбок смут в душата ми. Ако ми се намират някакво количество сладкишчета или десертчета няма вариант да изям малка част от тях и да си запазя другите за по-късно, освен ако количеството не е чудовищно огромно.
В този ред на мисли, чувствам, че имам дълг към всички остнали чревоугодници, до които достигат думите ми, да им споделя какъвто личен опит имам в откриването на нови забележителни сладости.
В конкретния случай - вафла Nesquik! - опаковка оцветена в ярко жълто, аранжирана с налудничаво изглеждащ заек, но да не ви пука за опаковката, понеже вафлата е знаменита. Вафлените кори са сухи като Сахара и хрупкави, като току що замръзнал хрущящ скреж; словете крем са радикално намалени на два, но пък са двойно по-дебели, което дава възможност кремът да е лек без вкусът му да не се губи, а глазурата е точно, колкото трябва шоколадова и присъства точно, колкото е нужно. По всички показатели, вафлата е попадение от ранга на Милка преди време.
Изобщо, така да се каже, има хляб в тази вафла! От мен да го знаете.
3 коментара:
още когато видях заглавието, бях сигурен, че става дума за точно тази вафла.. защото и аз много я харесвам. имаме доста сходни вкусове, като взема предвид и други случаи.
а познай кой наш общ познат не се кефи на жълти фафли :)
Да, известни са ми част от хранителните навици, на въпросния общ познат. Очевидно, докато не го убедим да си направи блог най сетне (хъхъм, някой споменаваше нещо за след сесията!?) няма да можем да научаваме такива важни подробности онлайн и от първо лице.
Та, докато ти е там под ръка, обработвай го активно. Аз ще мрънкъм като му светне зелената лампа в месинджъра - току виж даде резултат ;)
Ех опитах я тази ФаФла, но определено Мини Бизку /mini bisku/ или там както се казва и произнася - е по-вкусно:P
Това за незапознатите са едни малки, кръгли бисквитки с шоколадови парченца, в червено пакетче, които не ти омръзва да ядеш цял ден.. при добро желание и денонощно. Наистина пристрастяващо :P
Така че няма нужда да ми благодариш, че разкрих тайната им пред теб, ами тичай веднага да си купиш и сподели компетентното си мнение на шоко-сладко-фенка:)
Публикуване на коментар