Чета една от новите книги на Стивън Кинг и си припомням една от основните причини да съм пристрастена към този писател - всички негови книги, абсолютно всички, са по един или друг начин свързани по между си, сякаш са истории от паралелна вселена, до която само мистър Кинг има ексклузивен достъп и, от чиято богата история разказва отделни епизоди.
Конкретно в "Романът на Лизи" връзката се появява, понеже една от героините чете книга написана от автор, който се явява герой на друга книга на Кинг.
А и разбира се, тук наблизо са Касъл Рок (който не трябваше ли да е унищожен в чудовищна експлозия?) и Дери (чийто опит с тоталните унищожения е дори по-голям).
Но най вече всички те, всяка отделна частица, е свързана с Кулата!
А Кулата е вечна.
И розите също.
Конкретно в "Романът на Лизи" връзката се появява, понеже една от героините чете книга написана от автор, който се явява герой на друга книга на Кинг.
А и разбира се, тук наблизо са Касъл Рок (който не трябваше ли да е унищожен в чудовищна експлозия?) и Дери (чийто опит с тоталните унищожения е дори по-голям).
Но най вече всички те, всяка отделна частица, е свързана с Кулата!
А Кулата е вечна.
И розите също.
1 коментар:
Кулата е вечна и е над всичко. Съгласен съм с теб Стрелецо. На мен "Лизи" ми е един от най-любимите романи на Кинг (след Тъмната Кула и Сърца в Атлантида). Доказателство за несравнимия му гений. Завиждам ти, ако все още го четеш. Това означава, че най-интересното, най-красивото и най-страшното тепърва предстпи.
Дълги дни и спокойни нощи.
19
Публикуване на коментар