Кръщавка

В събота, на 3ти май, кръстихме племенника ми Влади. За щастливото събитие в Русе се събра рода от близо и далеч, а галимацията беше подобаваща. Влади се държа мъжки и прие ритуала напълно невъзмутимо. Нито събличането голичък, за да го топнат в купела го смути, нито странният чичко облечен в широк лъскав пеньоар, дето ту мърмореше, ту го мажеше с разни масла, ту му клъцваше от косицата.

Изобщо Влади е безподобно хлапе, а двамата със сестра си са жесток тандем. Наталия, кака му, сега е във "защо-възрастта", както аз я наричам. Абсолютно всяко нещо, което види й е любопитно и настоява да й бъде обяснено:

"Лельо, ти защо си обличаш панталони, а не рокля?"
"Бабо, това защо е твоята къща?"
"Мамо, котката защо там лежи?"
"Мамо, котката къде отива?"
"Леля защо ходи на работа?"

и комбинациятя шампион:
"Това какво прави?" > [Отговор] > "А защо?"

Една наша съседка беше дошла на гости. Наскоро жената тежко пострада - нападнаха я, обраха я и я пребиха. Челюстта й беше закована, за да зарастне, така че едва успяваше да се храни.
Сега е малко по-добре и Нати, естествено намери за нужно да я засипе с въпроси от рода на:
"А на теб какво ти взеха?", "А защо ти взеха чантата?", "А обувките взеха ли ти?", "А защо не ти ги взеха?"
Изобщо пълен кръстосан разпит от малка сладуреста три годишна инквизиторка. Впрочем, въпросите й звучат точно по този начин. Тя Е на три години и се изразява точно по този начин. Акцелерацията е страшно нещо.

Та така, роднините вече са си по къщята, последиците от милото семйно тържество са почистени, изпрани или заздравяват, а милите спомени са се увеличили с още няколко.
Чудни почивни дни се получиха.