Днес денят ми започна оглушително - в 6.30 се събудих от адски писъци на терасата на стаята ми. Писъците бяха пилешки и се изтръгваха от един невръстен врабчо, който явно беше се изсипал от гнездото преди да се е научил да лети и беше попаднал в полезрението на котарака. Марти, разбира се, каквато ми е милозлива душа котешка, беше решил да отърве врабешкия недорасляк от мъките му. Веднъж завинаги. И точно това причиняваше писъците, които ме събудиха. За щастие успях да плонжирам от леглото със свръхзвукова скорост и да извлека от терасата котарака-спасител преди да си беше довършил благородното дело. След това бързо и вещо цвъркалото беше натикано обратно в гнездото, от което се беше изсипало.
Това е нещо, което научих едва тази година - зимно време, в отсъствието на лястовиците, понякога врабчетата им реквизират празните гнезда. Така от трите лястовичи гнезда по нашите прозорци, явно едното тази година се обитава от врабци. Съответно през пролетта, когато оригиналните собственици се завърнат, настава луда олелия докато се разберат, кой чие жилище е задигнал, но гледам, че към момента вече успяват да съжителсват относително мирно.
Тъй като врабешката спасителна операция се състоя около половин час преди да ми звънне будилника известно време се чудех дали да не започна направо да се обличам и приготвям за работа. След това, разбира се, дойдох на себе си и се върнах да си доспя. Ми така де, може да е само половин час, ама кой ти го дава.
Така, към днешната равносметка имаме вписан "един спасен врабец". От което съм много щастлива. А ТИ - кого спаси днес?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар