вторник, 5 август 2008 г.

Няма по-хубаво място от дома... бил той и черен


Преди години, когато излезе "Черният дом" по някаква причина не можах да си я купя. Тя е сред малкото неща, които ми липсват на Кинг (каквото и да правя не мога да мисля за тази книга като за произведение на Кинг/Строб - това е Глава от Тъмната кула все пак, на Кинг е и толкоз!). Винаги съм считала това огромен пропуск и съм съжалявала. А ето че сега за пореден път виждам доказателство за мисълта, която иначе редовно натрапвам на всички останали - няма нищо случайно, за всичко има причина!

Сега си намерих книгата и я чета, при това в оригинал. И това е безкрайно прекрасно по две причини:

Първо, когато прочетох последните редове от последната официална книга за Кулата, в сърцето ми се спусна неописуема мъка - налагаше се да се разделя с дългогодишни приятели, с един свят, който дълбоко бях обикнала. Но ето, че като чета "Черният дом" чак сега, това се превръща в мое лично благоговейно завръщане, като поклонение в свети земи.

Второ - благодарение на всички тези години, които се натрупаха от прочита на "Талисманът" насам, за мен е толкова по-лесно да съпреживея описанието на възмъжалия Джак, който се завръща в Териториите. Книгата сякаш специално е изчаквала и се е бавила да попадне в ръцете ми, така че да ми даде достатъчно време, когато се срещнем истински да усетя разликата, изминалото време, възрастта, подтиснатите спомени - така самата аз заедно с Джак бавно и постепенно започвам да си припомням подробности от онези сякаш древни времена.

Не съм сигурна колко пъти съм го повтаряла, но никога няма да ми омръзне да казвам пак и пак - обичам Стивън Кинг. Никой друг не умее да ме връща у дома като него.

2 коментара:

Михаил Костов каза...

Когато четеш нещо на Стивън Кинг, без значение дали за пръв или за пореден път, нямаш ли чувството, че докато е писал тези думи Той е мислел за теб и ги е писал специално за теб, за да ги прочетеш в този момент и те по някакъв начин да ти помогнат? Силно се надявам да имаш подобно усещане, защото в противен случай трябва да призная, че съм луд. Защото аз винаги го изпитвам, а в някой случаи (“Сърца в Атлантида”, “Романът на Лизи”) беше направо стряскащо.

Дени каза...

Откак за първи път се сблъсках с Кинг, преди около милион години, той и по-точно книгите му са е ееееееееееееей толкова огромен и важен фактор в живота ми. И да, няма никакво съмнение, че всяка дума я е писал за МЕН МЕН МЕН!
Началото ни с него никак не беше лесно - първата негова книга която ми попадна беше "Живата факла" ("Подпалвачката" е абсурдно заглавие напълно ненужно натрапено в по-късните издания). Брат ми ми я даде да я чета, но си спомням, че успях да мина не повече от десетина страници преди да се изплаша толкова, че да реша НИКОГА ПОВЕЧЕ В ЖИВОТА СИ ПО НИКАКВА ПРИЧИНА ДА НЕ ЧЕТА НЕГОВА КНИГА!!! Последвалият процес на опознаване беше бавен и труден, върнах се към книгата най вече от любопитство - ако господин Кинг беше супер герой, неговата сила би била да владее човешкото любопитство. После се престраших да прочета "Мъртвата зона", след това "Бягащият човек" и така без да се усетя Кинг първо спечели доверието ми, а после стана мой незаменим приятел. Не мога да си представя да съм живяла без да познавам книгите му и се надявам да не доживея деня, когато те ще секнат. Не знам как ще понеса подобна загуба.
О, между другото, ако действително се окажеш луд, брой ме със същата диагноза. Явно е заразно :)