вторник, 6 януари 2009 г.

Децата


След домашно прекараната Коледа - мама, котката и аз - последва още по-семейно прекарана Новогодишна нощ - мама, аз и семейството на брат ми. Котката беше безпощадно зарязана у дома (за което разбира се си понесох последствията след като се прибрах).
Времето прекарано с племенниците ми донесе разнообразни наблюдения, размисли и изводи. И няколко клипчета. Най-забавното съм го мацнала в тубата. То показва интересна тенденция - племенникът ми, на възръст 2 години и 4 месеца, минава през фаза, на която поне аз досега не съм била свидетел. Изброяващата фаза. Състои се в това, че си избира даден обект и изброява неща свързани с него. Най-често това е майка му, за която съобщава какво тя "има". Тези сесии обикновено не са предизвикани от нищо конкретно. Просто, без видима причина, той започва да осведомява всеки, достатъчно близо да го чуе, че "мама има крем, има червило, има часовник, има портмоне, има гердан... абе всичко, всичко има". Това, естествено е казано с най-сладурския бебешки глас и ако човек не е закоравял роднина бебелюб и бебевед, като мен, не винаги може да схване за какво идва реч.
Сестра му от своя страна е излязла от "защо" етапа и е преминала във фаза, която вярвам с по-малка или по-висока интензивност, ще я държи до края на живота й. За "Искам" фазата иде реч. В конкретния пример - вече поне няколко месеца, почти всяко искане от нейна страна се свеждаше до "искам обувки с токчета". Когато накрая Дядо Коледа в лицето на предвидливи родители я сподоби с въпросните обувки, съвсем разбираемо, нейната радост беше толкова огромна, че в следващите три дни, абсолютно всеки нейн разговор, с абсолютно всеки човек - познат или не, по телефона или очи в очи - започваше с "аз пък имам обувки с токчета". Мисля, че Бранислав Нушич беше писал нещо по въпроса, макар, не вярвам да е имал предвид същия тип обувки, докато е описвал подобна ситауция включваща малко момиченце и чифт нови обущета.
Рожденият ден на племенницата ми е след по-мало от 3 седмици. Идея нямам какво мога да й измисля като подарък, което да бие този. Мисля, че години наред няма да измислим нищо подходящо. Дано ми дойде някаква идея. Отворена съм за предложения.

Няма коментари: