Следват шест почивни дни. Шест. Струват ми се като цяло богатство. Като необятно дълга почивка. Струват ми се толкова прекрасни, колкото ми се струваше тримесечната лятна ваканция преди около 20 години.
Как стана така, че усещането за три месеца свобода се е свило дотам, че да пасне на емоциите причинени от шестдневна почивка? Хубав въпрос. Както винаги се получава с хубавите и важни въпроси, някой някъде вече им е измислил отговор. В моя случай отворите обичайно идват от Кинг - когато човек е писал толкова много и на толкова разнообразни теми като него и, когато друг човек (аз) е изчел всичко (почти), което авторът е публикувал, няма начин това да не се превърне в източник на доста отговори.
В случая отговорът е "Моето хубаво пони". Времето, момичета и момчета, мъже и жени, времето, приятели и съседи, е като малко пони. Когато сме млади, когато сме деца, понито бавно крачи през зелените поляни на младостта (ако имаше награди за клишета, щях да ги обирам с пълни шепи). Когато станем възрастни, по-възрастни, най-възрастни, понито забързва ход, засилва се, препуска все по-бързо. С всеки следващ ден живеем все по-набързо, все по-задъхано, все по-накратко. Ето защо преди двадесет години ми се струваше невъзможно да преживея лятото без тримесечната ваканция, а сега шест дни ми се струват животоспасяващо прекрасни. И навсякъде около мен се носи шум на лудо препускащи копитца.
1 коментар:
Благодаря, хубаво е човек да знае, че не е сам. Като човек, който е прочел всичко (съвсем) излязло на български от Стивън Кинг, те разбирам напълно.
Прочетох новелата доста отдавна, преди почти 10 години, защото в началото имах само "Кошмари и съновидения", "Понякога те се завръщат" и двете части на "Подпалвачката" останали от майка ми.
И въпреки младостта ми, посланието дълбоко ме впечатли. И тогава си казах, че ще наблюдавам собствения си живот, за да проверя истина ли са думите на Стивън Кинг. Оказаха се истина. Ето, вече е Май почти. А имам чувството, че вчера беше 1 януари. Преди, когато бях по-млад, дойдеше ли 15-ти септември имах чувството, че лятото никога няма да дойде. А започнеше ли лятната ваканция имах чувството, че никога няма да свърши. И сякаш за няколко месеца, тогава, преживявах повече отколкото за цяла година сега.
И всъщност това е един доста безсмислен коментар, защото аз се съгласявам с теб и в общи линии повтарям твоето послание. Истината е, че исках просто да се възрадвам публично за това, че не само аз имам общение със Словострелеца. Обаче ми се стори твърде кратко послание и изписах всички останали глупости. И даже продължавам да пиша.
Хайде, ЛИД
Публикуване на коментар