петък, 6 януари 2012 г.

Марти за последно


Не знам защо хората са решили, че 2012 ще е катастрофална или последна, или каквото там хората са решили. Обаче ако съдя по началото й, никак няма да е весела. Тая сутрин котаракът ми... си отиде. В смисъл умря. Не съм сигурна какво следва след смъртта и още по-малко имам представа какво се предвижда за животинските душици, но ако на някоя далечна слънчева и гостоприемна планета е предвиден рай за котки, местните обитатели току що се сдобиха с фантастично ново попълнение.

Ще ми липсваш ми ужасно, писанко. Мама те обича!



1 коментар:

Венеция каза...

ох горкия, моите съболезнования, до скоро