вторник, 17 януари 2012 г.

Where is my mind...


Странно нещо е физическото присъствие и усещането за различните места. Много пъти съм го забелязвала и не съм сигурна колко точно значение да му отдавам. Имам си компютър на работа и компютъра вкъщи. Като се остави настрана, че операционната система на работа е Уиндоус (не по мой избор), а вкъщи Убунту (Линукс, един вид), нещата не се различават особено - имам бюро, на което работя само аз, компютър, който не споделям с никого, голяма част от информацията на двата компютъра съвпада, столовете и на двете места са достатъчно удобни... И въпреки вчико някои задачи просто е по-лесно да се свършат на едното място, отколкото на другото. На работа мисълта ми тече бързо, ефективно, дава желаните резултати без много да се дърпа и не се разсейвам толкова. Е, не винаги, не може без изключения. Но за сравнение, същото нещо вкъщи е почти невъзможно. Вероятността да подкарам една задача, която е свързана с оформяне на документи, и да успея да си задържа вниманието върху нея достатъчно дълго клони към абсолютната нула. И това не се дължи на това, че вкъщи мога да спра, за да си взема нещо за хапване или да се сетя да гледам някой семшен клип в тубата - същите неща са ми подръка и на работа. Просто... мозъкът ми изглежда влиза в различен режим на работа на двете места. Което е потресаващо за мен, защото никога не съм правила такава разлика съзнателно.

Тцтцтц. Това човешката глава, не е като хората. Каквито и загадки да има да се разкриват занапред в човешката история, самите себе си има още дълго да се разгадаваме. Тцтцтц.

1 коментар:

Тайланд каза...

много хубаво пишеш, продължавай така и мерси че споделяш тук с всички нас