В последните няколко дни навън се вихри истинска зима - грамадански преспи сняг, дървета, обсипани със сняг, полезрение, запълнено предимно със сняг... и тук-там някой премръзнал човешки или животински субект. Потънал в снега. В дни като тези винаги намирам за нужно да напомня на животното какъв е късметлия и да изтъкна, че ако моя милост не беше горд притежател на толкова нежна и милостива душа, той сега щеше да страда някъде навън в студа, наред с другите нещастни бездомни гадинки. Така де, ако предположим, че щеше за оцелее десет години. Явно продължителността на котешкия живот в естествени условия е драматично скъсена, защото повечето хора на които кажа, че нормалният котешки живот е около 20-22 години, се втрещяват от изненада.
Та думата ми беше за моя, спасен от трудностите на бездомния живот котарак, който въпреки всичко, което съм направила и правя за него, се държи като неблагодарно малко козинесто чудовище. Въпреки непростимото му поведение обаче налага се да призная, че животът на Марти действително страда от един недостатък - липса на почти каквито и да било емоции. Най-радостните моменти в деня му са случаите, в които се храни. Ако за целите на храненето си е успял да ме измъкне от леглото ми, докато умирам за сън, или да изяде почти цялата пилешка пържола на майка ми, това се явява допълнителен, много приятен бонус.
Вероятно единственото друго удоволствие на звяра е дебненето на гълъби. Така се е случило, че съседът под нас откровено споделя моето символ-верую: "Колкото повече опознавам хората, толкова повече обиквам животните". Като израз на тази своя обич той храни всяка бездомна животинка, която му попадне. Включително гълъби. Ето защо те на пракитка си живеят на балкона му. А когато се струпат твърде много, част от тях прелитат на нашите первази. И събуждат кръвожадни страсти у животното. При първия дочут звук на пърхащи крила,бедната заблудена душа наостря уши, заема позиция "прериен ловец с тежък случай на стомашно-чревно разстройство", оцъкля огромни, влажни очи, в които се чете гладен поглед и се заема да дебне гълъбите. Прекарва в такова състояние доста време, а когато накрая решава, че е дошъл моментът да атакува... се размазва о стъклото на прозореца. Слава богу. От сега изпадам ужас от деня, в който прозорецът може да се окаже отворен.
В интерес на истината обаче не ми се вярва да се стигне до такова злощастно стечение на обстоятелствата. Явно освен ловджийския, животното добре е развило и инстинкта си за самосъхранение. Когато се случи да е излязъл на терасата и там се завърти някой гълъб, котката демонстрира учудваща липса на интерес към пернатото. Изглежда цялото му перчене тип "вижте ме къв съм ловец, ще си хвана пиле", е запазено за случаите, когато между него и преследваната цел стои надеждно затворен прозорец. И щори. И перде. Макар че със скоростта, с която ги унищожава, скоро щорите и пердето може да е окажат само тъжен спомен от миналото.
За щастие, подобни емоции, макар и бурни, бързо отшумяват и животното се връща към обичайното си ежедневие, което включва ядене на корем, дране на беззащитни тапети и спане по 20 часа на денонощие. Не съм забелязала да се оплаква от този свой живот. Поне нищо не ми е споменал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар