* * *

В онези няколко далечни дни,
когато всички бяхме млади
изпълваше небето мир
и във душите ни бушуваше пощада.

Една достигнала сърцето ви искра
ще причини неизброими пепелища.
И вечно ще е мрак и нищета.
И съвест чиста.

Противно на съдбовния мираж
аз имам своите екстази.
Дори сред вечния порой на младостта
пустинни са сърдечните пейзажи.