събота, 16 август 2008 г.

Джак на края на пътя


Снощи дочетох "Black House". Стивън Кинг, разбира се, е изумителен разказвач, а господин Строб, слава богу, не е успял особено много да развали обичайния стил на Кинг, с който съм свикнала.
Книгата е великолепна, сюжетът е добър и всичко е безукорно вплетено в историята за Кулата - споменати са Стрелеца и неговият нов Ка-тет, Блейн Моно, господин Бротиган и неговите многобройни опити да избяга от Пурпурния крал и най-важното от всичко - Сестричките от Елурия. Тази история по нищо не отстъпва от всяко друго произведение на Кинг, но тъй като е публикувана отделно, в сборник с допечатки на различни автори, досега някак не можех да я свържа с Цялото. За щастие, на господин Кинг винаги може да се разчита да довърши започнатото. И ето че в "Черният дом" Сестричките са окончателно вписани в историята.
Сега, както винаги, ме гони носталгията, която изпитвам след като довърша някоя книга и знам, че никога повече няма да мога да я прочета за първи път. Все пак, доволна съм, че с Джак се засякохме отново и, независимо от всичко, краят на историята лично мен не ми се струва доста приятен.
Сбогом, Пътешественико! След всичките ти подвизи, почивката е съвсем заслужена.

2 коментара:

Михаил Костов каза...

Не можеш да кажеш, че не беше предупредена за края.
А сега ще направя едно срамно признание, като прочетох “Черният дом” не го разбрах. И не ми хареса. Тогава още не бях фен на Кинг, просто харесвах книгите му, а една от любимите ми беше “Талисманът”. Тогава дори не подозирах за съществуването на Кулата.
Един ден ще я прочета отново. Сега ги препрочитам в реда в който са издавани. Ще стигна и до “Черният дом”, обаче няма да е скоро. Още съм в хотел “Панорама”, но времето за сваляне на маските дойде.


“- Защо е необходимо всичко това, Паркъс? Защо животът винаги изисква толкова много, а в замяна ни дава толкова малко?
- Ка.”

ЛИД

Дени каза...

Е, аз бях предупредена и за края на Кулата, но въпреки това го прочетох. И не вярвам да има дори един единствен читател, който да е стигнал до там и да се е отказал да последва Роланд в кулата.
А за "Черният дом", както вече казах няколко поста назад, тази книга ме намери в най-добрия възможен момент. Понеже - пак ще се повторя, но си струва да се каже отново - за всичко си има причина. И не мисля, че щях напълно да оценя книгата, ако я бях чела преди да съм довършила Кулата.
А за финални думи след раздялата си Джак Сойър, колкото и да е странно, аз бих избрала думите на един друг Джак - Керуак - който също знае нещичко за "Пътя":

"Една нощ, както седях на горещия път, чух тежки стъпки в мрака зад мен и - о, Господи! - един висок старец с развяна бяла коса се появи, нарамил вързоп и, като ме видя продума:
- Върви и страдай за хората!"