вторник, 2 септември 2008 г.

септемвРи


Лятото свърши. Знам, че реално продължава до 22ри септември, но народът си го е казал - влезе ли "Р" в името на месеца, лятото излиза.

И на мен съответво ми идва да ревна, та да не спра. Човешките щения са сложно и глупаво нещо. Има моменти, в които зимата ми липсва толкова много, че дъх не ми остава. Вероятно защото винаги я свързвам с красиви изживявания като да излезеш навън съвсем рано, след като цяла нощ е валял сняг, изтрил е света и, което е по странно, заглушил е всички звуци. Според мен, човек, който не е оставял първи стъпките си в току що навалял сняг може да смята това за също толкова голяма загуба, както ако не е заравял краката си във влажния пясък, докато наоколо му гърмят вълни и чайки се опитват да му отмъкнат обяда.
Изобщо опитвам се да кажа, че нямам проблем с никой сезон. Имам светли и приятни спомени от всеки от тях, мога да открия по нещо красиво у всеки. Но прехода между тях ме съсипва. Промяната е моето голямо проклятие. Всеки път, когато нещо приключва... ми идва да ревна, та да не спра. И сега така. Дано този път ми се размине с по-малко циврене.

И дано след три седмици времето да е все още читаво. Защото пътуване до Лондон през есента може да се окаже една доста ... хладна идея.

Няма коментари: