Без много-много да се замислям подредих в плеъра си една сумрачна музикална поредица в тон с надвисналите навън драматични облаци и се заех с разни тривиалности като приготвяне и поглъщане на вечерята. Ето защо когато прозвучаха първите тонове на "Who Will Take My Dreams Away" на Marianne Faithfull ме хванаха напълно неподготвена.
Сама по себе си тази песен е разтърсваща, но великолепният начин, по който е вплетена в тялото на един от любимите ми филми La Fille sur le pont я прави едно от най-забележителните музикални изживявания на които съм се натъквала. Което ми напомня, че не е лошо да освежа впечатленията си от филма, като му посветя следващата си филмова вечер. Той е сред тези малки чудеса, които имат нещо ново да ти кажат всеки път, когато се изправиш срещу тях... стига да имаш смелост да видиш и чуеш.
Освен това днес докато търсех къде да запиша едно новородено стихче, открих нещо старо, което смятах безвъвратно изгубено и го бях вече оплакала и отписала. Поне десет пъти съм прелиствала бележника, в който го открих, в търсене на изгубените си думи, но без резултат. А днес още с отварянето, попаднах на страницата, където беше записано. Погледнах датата и се оказа, че съм го писала точно преди 4 години. Което допълнително наля вода в мелницата на убеждението ми, че няма случайни неща! Има само причини, които не ни е дадено да знаем.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар