петък, 31 август 2007 г.

Our Lord and Master


С ведра стъпка в ранни зори, животното се приближава към спящата мен, оглежда ме с безкрайна нежност и в следващия момент любвеобилно впива зъби и нокти в беззащитните ми крачка.
Няма такъв будилник! - наострени ушета, розова муцуна, четири лапи и грамадански опаш. Името му е Мартин, на 9 години и е неоспоримият владетел на дом Минчеви.
Историята му започва някъде из сумрачните подземия на СОУ "Христо Ботев" Русе, където беше локализиран първоначално. Миловидният му тогава няколко месечен вид, не подсказваше какъв котешки левент ще излезе от него. Сега, почти десетилетие по-късно, ние, които съществуваме в сянката му, знаем истината.
Наскоро се наложи да водя животното при чичо доктор. Нямаме си клетка, затова го сложих в един сак с идеята, че ще оставя ципа леко отворен, а той ще си кротува вътре. Оказа се обаче, че си правя сметките без него. Наложи се през цялото време здраво да стискам сака в ръце, а котът яростно впил лапи във врата ми, пищеше с все сила нещо, което ще да е било котешкият еквивалент на:
"На помощ, хора, помогнете, аз съм жертва на ужасна несправедливост!"
или по-краткото, но наситено със смисъл и болка:
"Ветеринарите на сапун!".
Та така, всеки който ни видя по улиците, сигурно реши, че аз съм една ужасна коткомъчителка. Ако някой от тези очевидци попадне на този блог искам да ви уверя - в нашия дом, ние живеем, за да служим на звяра!
Нямаме избор посто.


Няма коментари: