петък, 29 август 2008 г.

Отвъд и дори още по нататък


Малко вдъхновени от Кинг размисли.


Прочетох 1408. Не бях го чела преди да гледам филма, което е доста необичайно за мен - активната застъпничка на всичко печатно пред каквито и да било филмирани версии. Но просто така се случи. Разказът ми попадна едва след като гледах филма. Но не това е важното. Важното в случая е, че възелът, Възелът, приятели и съседи, се затяга. Стая 1408 ми напомни едновременно на Черната къща-портал от възрастното приключение на Джак Сойър и злобният хотел-вампир от детското приключение на Дани Торънс. Сега ми хрумна че не бих имала нищо против да прочета някоя история за това какво се е случило с порасналия Дани. Но да не се отклонявам.
Думата ми беше, че колкото повче чета Кинг, толкова повече писанията му се оплитат едно в друго. Всичко, ВСИЧКО изглежда може да бъде свързано с всичко друго. Нищо от това което казвам не е ново, вече дори хората, които имат само най-обща представа за творчеството на Кинг са наясно с тези неща. Ето го новото.

Тия дни четох Кастанеда. Всъщност откак се сдобих с 9 негови книги, май постоянно го чета - върви трудно и постоянно си намирам нещо друго, което да прочета междувременно. Но тия дни се задълбочих в "Сказания за силата" - четвъртата книга от поредицата, и вижте моля ви се на какво пасажче попаднах там:

"Всеки от нас, съществата от светлина, има свой двойник. Всеки! Само че воинът осъзнава неговото съществуване. Това е всичко. Бариерите, които пречат за това осъзнаване, са привидно непреодолими".

Ако вие, които четете, изобщо не сте чували за Териториите, Двойниците и изобщо за Тъмната кула, най-добре си вървете по пътя. Не се наемам да ви обяснявам нещо толкова колосално тук в два реда.
Ако обаче вие сте нагазили достатъчно дълбоко в света на Кинг, при прочитането на горното изречение челюстта ви би трябвало да е увиснала. Моята за малко да се откачи. Защото нали разбирате, момичета и момчета, мъже и жени, Кинг може да е автор на художествена литература, но Кастанеда е антрополог, а книгите му не са художествени. Те са документални! И въпреки това един романист и един учен, пишат ЕДНИ И СЪЩИ НЕЩА!!

Не знам, наистина не знам какво да мисля. Но дори да е само съвпадение, пак е адски странно.

1 коментар:

Михаил Костов каза...

Благодаря ти. Не можеш да си представиш, колко добре се почувствах, когато прочетох публикацията ти. Понякога е хубаво човек да си припомня, че не е сам. Ех, ако имаше повече хора като теб, света щеше да е по-хубав. 
Продължавай да се оглеждаш и да търсиш връзки с Кулата. Вярвам, че има много такива.

Дълги дни и спокойни нощи, стрелецо.