Още стихчета

I
Отявлено враждебна красота,
умерено изтънчена досада
полепват по безличния ми ден
и ми отказават всякаква пощада.

Горят пустинни диви ветрове,
изплитат съвършени нощни клади,
изричат заклинания безплътни
и възкресяват пясъчни грамади.

Заплетена в съня ми като дим
промъква се отдавна мъртва вяра.

Гладът е още жив във мен...
но няма дълго гладна да остана

II
Навън трещи електрическа буря свирепа.
Противно на нейните електро-полета
любовта, която ме изгаря
избира винаги най-трудните
за покоряване пътища
и неотклонно се тътри по тях.

Навън се вихри електрическа пяна.
Аз от любовта си горчиво пияна
опитвам безуспешно да се скрия
като плътно затворя очи.
Но любовта ми инатлива,
когато път навътре не открива
дълбае с чук и длето
в сърцето ми пробойни алчни.

Любовта ми иска да ме хване
и да изяде глада.

Всъщност, тези двете изобщо не трябваше да са свързани. Да си призная, дори не знам откъде се взеха. Моля, този, който използва главата ми, за да праща факсове до земята, веднага да си признае и да се засрами!
В противен случай, ще продължа да обирам лаврите за неговите космически, извънземни съобщения.