петък, 22 февруари 2008 г.

Канибализъм

Значи съвсем отговорно заявявам, че това Майката Природа е отгледала някои много смахнати и странни зверове. Не, не визирам себе си, макар че вероятно влизам в такава една категория, нито котката ми, която без да е смахната или странна си е звяр.
Говоря за ето тая зеленчукова главоблъсканица тук.



Когато го видях за първи път, лично аз помислих, че става въпрос за злощастен случай на чесън прорасъл през домат. Общата големина на инсталацията също поддържаше такова едно предположение. За съжаление обаче се оказа, че нищо не е по-далече от истината. Това, представяте ли си, това се оказа, че е тиква.

Абсолютно не се шегувам, истинска тиква. Пребивава вкъщи от миналата есен и всеки път като я погледна ме втрещява. А иначе причината да е още жива е, че:
- първо, явно е доста издръжлива;
- второ, следвайки максимата на баща ми, че да се яде тиква е канибализъм(хехе) реших да пощадя хайванчето.

Да видим докъде й се простира животът.

Няма коментари: