Веществени доказателства

Докато прехвърлях празен блуждаещ поглед по предметите, струпани в обиталището ми, си припомних част от историите свързани с тяхното попадане при мен. Като например:

Пеещи топки. Противно на всички асоциации, които изглежда са почти неизбежни за зрелия човешки ум, това всъщност са сфери за медитация... или поне някакво много амбициозно подобие на такива сфери. Докато ги въртя в ръка, звукът, който се долавя, не е точно песен. По-скоро звучат сякаш нещо вътре в тях се е счупило и дрънка. Купих ги от една сергия опната пред вратите на Дряновския манастир на връщане от една екскурзия, организирана от шефовете ми за сплотяване на колектива. Малко преди това с няколко колеги се качихме до пещерата Бачо Киро и аз пях, защото исках да проверя дали наистина акустиката е толкова жестока, колкото я описват. Толкова е.

Трол, норвежки. Подарък от една приятелка виолистка, която преди няколко години се подвизаваше по разни туристически кораби плаващи около норвежките фиорди. Преди да стигне до Норвегия, въпросното девойче беше посетило някакъв майсторски клас в Германия. След това трябвало да хване влак и да прекоси горе долу цялата немска земя. Девойката е миниатюрно създание и като истинска женка пътува с багаж достатъчен да задръсти багажното отделение на цял Джъмбо Джет. Освен това към онзи момент тя не говореше немски. Нито кой знае колко английски. Всъщност май нищо освен българси не говореше. И така се случило, че пътувала съвсем сама. Та - успяла тя да си качи огромния багаж и минималистичната фигура на влак, който смятала, че е правилният. Едва след като вече се била настанила и влакът бил потеглил и се движил бог знае колко време в бог знае каква посока, проверката на билета установила, че девойката всъщност дълбоко се е излъгала и не е тоя влак, който трябва да я отнася в нощта.....
Когато в последствие тя ми разказваше тази история и стигна до този момент в повествованието аз вече нервно гризях нокти. Почти като в заплетен криминален роман се опитвах да предположа как се е измъкнала от тая каша, какво се е случило, но нейната идея за обяснение се свеждаше до: "Абе, оправих се". И до днес не са ми известни подробностите от тая епопея. А девойката скоро заминава за Бразилия. Очаквам да слушам за още по-героично драматични подвизи.

Кутийката, на която седи тролът е опаковката на часовник Fossil, който получих като подарък от егоист, след като мое писмо стана писмо на броя в стотния брой на списанието.

Джобен часовник Мълния. Така му изглежда гърбът. Няма капаче. Остана ми от баща ми. Не съм сигурна той от къде го е взел. Имам обаче един странен спомен - първият път, когато видях този часовник, около две седмици преди смъртта на баща ми, напълно съм убедена, че видях на картинката три вълка. Имаше още една вълча муцуна, която надничаше отстрани. Което, разбира се, е глупаво. Вероятно е било късно и съм била изморена. Какво друго обяснение може да има?