* * *

Джунипър Лий

Няколко чудовища успяват да върнат на Земята една от най-страшните магически престъпнички - Леля Рун. За отплата искат от нея да им помогне да съберат всички човешки деца. В отговор на въпроса защо са им, чудовищата казват:
- Миии, ще ги водим... в една... ферма...
- Ще ги изядете, а?
- Добре де, да, точно така. Ще имаме голямо парти и коктейлите от стриди няма да стигнат. А и не си ли опитвала дечица - имат вкус точно на жебешки бутчета.
- А не, благодаря - протестира Леля Рун - имам непоносимост към човешко месо, образува ми газове.

********
Малко по-късно, когато лелята се опитва да създаде пълен хаос и да всее ужас в сърцата на хората, се оказва, че заради бариерата между света на хората и магическия свят никой не я вижда. Леля Рун възмутено коментира:
- Ама моля ви се! Ако имах желание тотално да ме пренебрегват, щях да си родя свои деца.

В отговор летяща рибата, която се явява превозно средсво на лелята, коментира (неизвестно защо, рибата говори само на испански):
- Ако ти ми беше майка, бих предпочел да ме изядат още при раждането ми.

********
В един момент леля Рун е хванала на тясно Монро и Рей-Рей. Докато ги държи на мушка, тя възкликва:
- Подушвам магическа аура наблизо!

Рей-Рей възмутено посочва кучето и заявява:

- А, ще ме прощаваш, но каквито и миризми да се носят наоколо, той е виновен.

********
********

Близнаците Крамп

Бащата на близнаците е запален по идеята да е истински каубой. За целта си има кожени дрехи и шапка и... дървен люлеещ се кон в бараката. Един ден обаче, докато се вихри на коня, той се счупва. Бащата с натежало сърце казва:
- О, краката му са счупени, това е краят.

Единият син пита:
- Е не можеш ли да го оправиш, татко?
- Опасявам се, че не синко. Той... има термити, хлип. Ще трябва да го избавим от мъките му.

********
********

Лабораторията на Декстър

Декстър изобретява рентгенови очила. Целта е да вижда под повърхността на предметите, но се оказва, че с тези очила хората пък се виждат голи.
Декстър отчаяно се опитва да не гледа към никого докато се опитва да се върне в лабораторията и да се отърве от очилата. Но по пътя баща му го привиква да му помогне да намерят дистанционното. Когато не успяват, бащата въздъхва и казва:
- Е ще трябва да го направя по трудния начин и да включа телевизора с ръка.

Когато той се навежда към телевизора, Декстър се озовава с лице право срещу задните части на баща си, както си е с рентгеновите очила. Единственото, което успява да каже е:
- Мисля, че ще повърна.

Бащата приема, че коментарът е относно включването на телевизора без дистанционно и отбелязва за себе си:
- О да, ужасно е. Но сърце не ми дава да му кажа, че някога изобщо нямахме дистанционни.