Родена съм в четвъртък. При това рождената ми дата е променяна три пъти, преди да се случи точно тази, която се е случила. Думата ми обаче не е за датата, а за четвъртъка. Казват, че по принцип на човек му върви най-много в този ден от седмицата, в който се е родил. Не вярвам, някой да е събрал сериозни статистически данни по въпроса, но поне за себе си мога да кажа, че четвъртъкът винаги е бил добър към мен. Още от училище помня, че това ми беше най-приятният ден. Или програмата тогава ми се случваше най-лека или неприятните моменти някак преминаваха, без да ме засегнат сериозно. И досега мисълта за деня четвъртък винаги ми носи едно такова топло чувство - дори си го представям в червен цвят (какво сега, да не ми кажете, че вие не свързвате всеки ден от седмицата с различен цвят?! - понеделник е жълт, вторник зелен, сряда синя, четвъртък червен, петък сивкав, събота кафява, а неделя черна.... с едни такива.... искрящи точки.... както и да е).
Така стана и днес - бях се приготвила за наистина кошмарен ден. Бях готова да стискам зъби и да понасям фирмено-служебните несгоди с достойнство и по възможност без да мрънкам... много. А се оказа, че нещата минаха по мед и масло, напрежението се отече като тих поток, вместо да ме отнесе като лавина. Такива работи. Чудно, дали и други хора имат такива наблюдения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар