петък, 12 октомври 2007 г.

Морфей

След като с огромен интерес прочетох тези тук сънища и известно време активно тцъках и клатих глава, като си мислех "кааааак бе значи хората си помнят сънищата, брех, брех", реших да опиша единствения свой сън, който помня достатъчно точно и който май няма шанс да забравя някога, въпреки че го сънувах преди около 20 години.
Когато бях хлапе изпитвах панически страх от тъмнината. Толкова, че дори да има хора в съседната стая и да се процежда някаква светлина, безумно ме беше страх д влязва в помещение, което не е осветено. Докато все още спях в една стая с родители си - не ще да съм била повече от три-четири годишна, помня, че след като огасяха всички лампи, лежах в тъмното и усърдно се взирах в лицата им, доколкото можех да ги видя в мрака. Беше ме страх, че ако затворя очи, всичко това ще изчезне. Перспективата да спя сама в стая ме смразяваше. Изобщо пълна паника.
Едно лято обаче гостувах на семейството на вуйчо ми. В техните представи, за да ми помогнат да се настаня добре и да ми е удобно, трябваше да ми осигурят самостоятелна стая. Дори не подозираха до какъв ужас ме докарва това. Била съм на 8 години мисля. Тогава майка ми работеше на три смени, редовно оставах сама до късно вечер и никога не угасях лампите преди да се е върнала. Всичко това има отношение към съня ми мисля.
Бях по-малка от реалната си възраст. Бях облечена, както когато в училище имахме тържества - плисирана поличка, блузка с бухнали ръкави, косата вързана на опашки и с панделки. Бях сама в къщи, което вече беше обичайно за мен. Навсякъде светеха ярки светлини, телевизорът работеше, а за се чувствах изключително щастлива без видима причина. Като следвах всички указания, които майка ми и брат ми са ми давали стотици пъти, проверих старателно дали е заключено, а после изтеглих ключа, за да може майка ми да си отключи като се върне. В крайна сметка реших да си легна и без никаква логика легнах на дивана в хола - взех си възглавница, завивки и всичко. Точно след дивана, на стената, до която е опрян той, следва вратата на стаята и тя беше отворена. И изведнъж вече всичко беше тъмно. Обаче тъмно като по филмите - хем личи, че е тъмно, хем виждаш какво става.
По едно време чух прещракване. Сърцето ми подскочи - мама се връща! Надигнах се и седнах на дивана - все още си бях с празничните дрехи и опашките. Пвиках на мама, по-точно попитах тя ли е. Абсолютно никаквъ отговор. В следващия момент в стаята ми влезе някаква жена. Т.е. казвам жена, защото носеше рокля, но не съм сигурна, че имаше някакъв пол това нещо. Едра, тъмна, с черна чорлава коса. Роклята й беше жълтенкава и развисната (по-късно установих, че това е роклята на една съседка от блока, която мисля носеше тоя парцал през цялото време и той беше напълно замазан и с неопределен цвят).
Жената се движеше като хипнотизирана, сякаш не разбираше къде се намира и какво прави. Вървеше бавно, тежко се пренасяше от крак на крак и вървеше право напред без да поглежда встрани. Аз виждах дясната й страна. После, в един момент тя рязко се завъртя надясно и тръгна към мен. И тогава видях, че държи лявата си ръка вдигната високо на нивото на главата, а в юмрука си стиска дръжката на най-големия нож, който бях виждала. Все така тежко вървеше към мен и бавно взе да се навежда. На мен вече не ми достигаше въздух. Исках да крещя, а не можех. Жената се надвеси над мен, лицето й беше толкова близо, че нищо друго не виждах и беше зловещо. Очите й бяха широко отворени и грозно облщени, в тях се четеше пълно безумие и неконтролируема ярост. В едни момент цялата й мудност изчезан, тя се стегна и видях как замахва с ножа към мен.
Виждала съм по филми, как хората, които са сънували кошмар, като се събуждат просто сядат в леглото. Бях убедена че това са глупости. Докато не се намерих будна, разтреперана, обляна в сълзи и пот и седнала в леглото си в дома на вуйчо ми. Усетих че се опитвам да викам, но от гърлото ми не излиза нищо. Това е един от случаите, в които съм изпитвала най-силен страх в живота си. Така открих истинския смисъл на понятието "смъртен страх".
За огромно мое съжаление, вторият път когато бях горе-долу толкова уплашена бях съвсем будна. Но това е друга история. И тя също е свързана с тъмнина, но не и със сънища.

Няма коментари: