събота, 13 октомври 2007 г.

Под дъгата


Radiohead пуснаха новия си албум за свободен download като оставиха на хората да преценят дали и колко искат да платят за този продукт. Такова едно решение, както и скорошният призив на Трент Резнър към феновете да крадат музиката му вместо да се примиряват с безбожните цени, сигурно хвърлят големите лейбъли в паника и потрес. Да не говорим, че и в първото си ексклузивно за България интервю, Карл Бартош (ex-Kraftwerk) ясно е заявил:
"Големите лейбъли са вече в историята и докато залязват трябва да преосмислим категории като "независим", "ъндърграунд", "мейнстрийм" и т.н."
А предвид опита и историята на тоя човек, аз поне не смятам, че мнението му е случайно или, че може да се пренебрегне с лека ръка. Така или иначе, сокоро ще видим какво има да се случва в музикалната индустрия.

А междувременно аз с огромно удоволствие се възползвах от възможността да се сдобия с In Rainbows. Още първата песен ми хвана вниманието в желязна хватка, до 15тата минута от началото на албума вече бях непоправимо влюбена, а сега не мога да спра да възклицавам докато слушам отново и отново. За мен Radiohead винаги са представлявали символ на абсолютната меланхолия, ефирната загадъчност и тихата наситена тъга. Ведрите, свежи, оптимистични и енергични нотки ме сащисаха. А в същото време гласът е все така отчужден, далечен, неангажиран и неуловим. Тръпки ме побиват. Weird Fishes/Arpeggi оставя усещане за лекота и приятен слънчев следобед, House of Cards страхотно ми напомня Proud Mary, а Faust Arp съдържа изумително красиви и елегантни струни - комбинация от китара и класически стурнни инструменти.
Изобщо красота. Пълна, безкомпромисна и съвършена. Ще има да се позадържи в плейъра ми!

Няма коментари: