сряда, 17 октомври 2007 г.

Особености на котките в зимен период


Иде зима. Това винаги са тежки времена за животното. Всичко в неговата котешка природа крещи, че е нужно да яде дори повече от обикновено, за да трупа запаси за за зимата. Всичко в моята човешка природа обаче говори, че щом няма да кара зимата навън на студа, хич даже не са му нужни на звяра допълнителни тлъстини. Той и сега е доста едър. Като думата "едър" я използвам само защото той изрично е забранил да споменавам леко смущаващото му тегло. Затова, ето не го споменавам. Та, това противоречие между неговия котешки нагон за оцеляване и моя човешки разум, водят до оживени дискусии между двама ни. Те обикновено се състоят в следната блок-схема:
Мартин: Мау? (с невинна физиономия, тип "аз съм добра котка")
Деница: Не. (с решителна физиономия, тип "аз на теб ти познавам всички номера")
Мартин: Мааау? (с леко изнервена физиономия, тип "нима не съм заслужил малко допълнителна храна")
Деница: Разкарай се. (физиономия - виж по-горе)
Мартин: Мааааааааууууууууу??!?! (с многострадална физиономия, тип "това е тормоз, аз съм една страдаща котка")
Деница: Престани, животно, няма да ядеш повече днес, заприличал си на плондер. (физиономия - виж по-горе, но още по изразителна)
Мартин: (взема крути мерки и се насочва към Мама) Мамааааааааааааууууу?? (с физиономия, тип "мамо, пък тя ме тормози")
Деница: Да не си посмяла да го храниш повече, два пъти му давах!! (физиономията е ясна, но е добавена и щипка бяс)
Мартин: Мляс-мляс-мляс.(с физиономия, тип "аз съм доволна котка, а ти си глупава жена")
Ами, какво да кажа, майка ми така и не му свикна на номерата. И винаги го храни допълнително и обилно.
И животното трупа жива маса. А после се тръшка да спи. Само дето с приближаване на зимата сънят му повече прилича на хиберниране. И се надига само колкото да се нахрани и после да проведем горния разговор.
В редките случаи, когато надигне глава, изглежда ето така - физиономия тип класическа, като у Пратчет "Не съм гладен и ти не си ми интересна, тъй че разкарай се!"


Мило животно ми е той.

Няма коментари: