На път към магазина, от който трябваше да си прибера картата памет за фотото, минах покрай весела случка: хилав тийнейджър с по един сак във всяка ръка явно току що беше срещнал майка си, от която ще да е бил разделен известно време. Веднага след като маминка го разцелува, младежът вдигна ръкава на тениската и гордо й покза нещо, което беше татуировка на рамото му - може и да е била скорпион, но нямаше как да видя по-добре, без да си усуча врата смъртоносно. Повдигнатия ръкав беше придружен просто с думите: "Мамо, виж, истинска е!"
В думите му се долавяше тържествена гордост и нито грам притеснение - очевидно бил е наясно кого има насреща си, защото в отговор, мамата единствено попита през смях: "Е как не ви е срам". "Ви"то, явно включваше също тъй либералния татко, който се задаваше след младежа и също не изглеждаше шокиран от татуировката.
Та думата ми е, че има и такива майки - поне докато бяха в слуховия ми обхват не я чух да пищи и да се вайка истерично, че детето се е обезобразило, та явно реакцията й беше автентична.
Чудно как ли ще реагира, когато детето си пробие ушите, веждите, носа, устната, езика и си направи карвинг. Дано да остане все така спокойна... и дано детето винаги да попада на хора със стерилни инструменти.
В думите му се долавяше тържествена гордост и нито грам притеснение - очевидно бил е наясно кого има насреща си, защото в отговор, мамата единствено попита през смях: "Е как не ви е срам". "Ви"то, явно включваше също тъй либералния татко, който се задаваше след младежа и също не изглеждаше шокиран от татуировката.
Та думата ми е, че има и такива майки - поне докато бяха в слуховия ми обхват не я чух да пищи и да се вайка истерично, че детето се е обезобразило, та явно реакцията й беше автентична.
Чудно как ли ще реагира, когато детето си пробие ушите, веждите, носа, устната, езика и си направи карвинг. Дано да остане все така спокойна... и дано детето винаги да попада на хора със стерилни инструменти.
2 коментара:
Ето личи си, че за първи път оставям коментар в блог. Сигурно си се досетила, че в предния коментар не става дума за мармалад, а за татуировки;)
kiira
Няма лошо, аз пък за първи път съм блогър, още си изяснявам кое как. :)
По въпроса за татуировката и майките - категорично съм на мнение, че човек трябва сам да решава какво да прави с тялото си. Това което имах предвид е, че мнозинството майки, добре де, голяма част от майките, обикновено реагират с чиста истрия в такива ситуации. Ще рече идеята че "детето се е обезобразило" не е моя идея, просто такова балонче мислено сложих в устата на мамата, а тя ме шокира като прие нещата съвсем леко.
Другата страна на нещата е вече много по-сериозна - има татуисти и татуисти. Опасността да попаднеш на човек с не достатчъно добре поддържани и стерилизирани инструменти винаги съществува. Да не говорим за редките неоткрити алеригии и подобни страхотии, които могат да се случат. То си е медицинска процедура и си е опасно. Та това имах предвид. Благодаря за коментара
Публикуване на коментар