Мило Дневниче,
Днес ще ти разакажа за един рожден ден.
Първо, трябва да знаеш, че рожден ден имат не само хората, птиците, звездите и моретата - рожеден ден имат и форумите.
Форумът, за който става въпрос тук, стана на две години. Но ти, Дневниче, не се заблуждавай, че той е мъниче. Защото такива работи той не е. Тоя мъник е същински 1000глав змей - е, част от главите му са безполезни, ама на него сърце не му дава ги ампутира... или по-точно модераторите на дават. Понеже, както добре знае всеки примерен потребител, модераторите са сърцата на тоя змей!
*голяма лъскава усмивка тип "аз съм добър потребител"*
Та така, рожденият ден.
Мило Дневниче, китното българско морско градче Каварна си има кмет, който - според дочутия в маршуртката Каварна-Варна разговор - е напълно луд. Девиантите му изяви включват покани към всякакви настоящи и попреминали световни музикални знаменитости - Ей и местни!, да не забравим Илия Луков!!! - да гостуват в малкото градче Каварна. Какъв е типът на патологията, която кара поканените да приемат, не ясно, но изглежда е заразна като пожар в прерия, защото вече доста от тях наминаха натам. Включително и Анди Флетчър.
Анди имаше изява в Каварна като част от своето DJ турне, а афтърпартито на събитието всъщност си беше партито за втория рожеден ден на Форума.
Оооооооооооо, окаяний ти, който четеш тези редове, но не си имал щастието да бъдеш лично там и да усетиш как хората стъпват на два пръста над земята - независимо от всички по-дребни (като студеното време) или по-големи (като онова безМОзъчно, уМОпомрачено, генно МОдифицирано, създанийце) недоразумения, как са обединени от обща идея и музиката наистина ги сплотява и интегрира. Това за интеграцията съвсем сериозно, както ведро сподели Миро: "Е, това може само на площад да се случи. Пък ги обвиняват, че слушат чалга - няма такова нещо!", като имаше предви циглетата, които танцуваха в захлас.
За съжаление със снимки на циглетата не се сдобих, но всичко останало снимах. Всички снимки могат да се намерят тук.
Каквито и емоции да описвам обаче безспорен връх на вечерта си остана ето ТОВА
- имам си автограф от Анди и целувки по двете бузи!!! Част от съфорумките и хм, съфорумците, споделиха, че като са се снимали с него ги е тупнал по дупетата. Мен пропусна. Не съм сигурна какво да си мисля.
А партито продължи до зори. Буквално. Изключително - не може да се опише с думи. Поне аз не мога. Преди да хванем маршрутката за Варна, част от колектива похапнахме в една Каварненска баничарница, която учудавщо беше отворена преди 6ч. още и даже и банички ни бяха изпекли. Само дето боза нямаше. Много горчиво-сладки са тия моменти - когато знаеш че ей сега след малко вече се разделяте, обаче все още сте заедно и споделяте общата емоция и адреналина още не е спаднал съвсем.
Докато си чаках автобуса за Русе, се разходих из Варна, която беше почти безлюдна в ранната неделна сутрин и сякаш искаше да се покаже само на мен. Сега вече, когато имам там приятели, този град ми се струва топъл и прекрасен, макар че всъщност изобщо не го познавам.
Нямаше как да пропусна сърцето на града.
Извисяващата се над мен църква, сякаш само с вида си внушаваше: "А ТИ, покая ли се за греховете си?!"
Натъкнах се и на много гледки които искрено ме разсмяха
и допълниха и без това доброто ми настроение. Като ето този изключително мил кон пред автогарата който кротко си пасеше, докато чакаше вероятно някой Съвременен Дон Кихот да извърши подвизите си някъде в района.
В тоалетната на автогарата пък се натъкнах на най-оригиналното обяснение на функцията на чешма с фотоклетка за пускане на водата.
Площад Св. Св. Кирил и Методий искерно ме разсмя с "превода" на името си.
Освен това се натъкнах на бинго, което докарва амнезия
и много странно изписване на името на Лукавия 
. Явно беше променено по правилото да не споменаваме името на злото, за да не го призовем.
На връщане в автобуса поспах юнашки, а когато отворих очи в един момент, пред тях се изпречи приказен залез.
Изобщо първото ми съприкосновение на живо с хората от depeche-mode.org завърши с малко тъга, че беше толкова кратко, но и с истинско удоволствие и нетърпение относно всички бъдещи подобни случаи.
Хубаво е да има какво да очакваш!
За финал:
в разгара на нощта и купона, ето какво ме "осени":
Бронирана в сърцето ми любов
изплъзва се и бликва във простора,
когато покрай мене всички хора
откликват на един и същи зов.
Звук, ритъм, светлина, мираж
едва ли имат по-красиво приложение
събрани вкупом в екстатично единение
насред изгряващата нощ.
Днес ще ти разакажа за един рожден ден.
Първо, трябва да знаеш, че рожден ден имат не само хората, птиците, звездите и моретата - рожеден ден имат и форумите.
Форумът, за който става въпрос тук, стана на две години. Но ти, Дневниче, не се заблуждавай, че той е мъниче. Защото такива работи той не е. Тоя мъник е същински 1000глав змей - е, част от главите му са безполезни, ама на него сърце не му дава ги ампутира... или по-точно модераторите на дават. Понеже, както добре знае всеки примерен потребител, модераторите са сърцата на тоя змей!
*голяма лъскава усмивка тип "аз съм добър потребител"*
Та така, рожденият ден.
Мило Дневниче, китното българско морско градче Каварна си има кмет, който - според дочутия в маршуртката Каварна-Варна разговор - е напълно луд. Девиантите му изяви включват покани към всякакви настоящи и попреминали световни музикални знаменитости - Ей и местни!, да не забравим Илия Луков!!! - да гостуват в малкото градче Каварна. Какъв е типът на патологията, която кара поканените да приемат, не ясно, но изглежда е заразна като пожар в прерия, защото вече доста от тях наминаха натам. Включително и Анди Флетчър.
Анди имаше изява в Каварна като част от своето DJ турне, а афтърпартито на събитието всъщност си беше партито за втория рожеден ден на Форума.
Оооооооооооо, окаяний ти, който четеш тези редове, но не си имал щастието да бъдеш лично там и да усетиш как хората стъпват на два пръста над земята - независимо от всички по-дребни (като студеното време) или по-големи (като онова безМОзъчно, уМОпомрачено, генно МОдифицирано, създанийце) недоразумения, как са обединени от обща идея и музиката наистина ги сплотява и интегрира. Това за интеграцията съвсем сериозно, както ведро сподели Миро: "Е, това може само на площад да се случи. Пък ги обвиняват, че слушат чалга - няма такова нещо!", като имаше предви циглетата, които танцуваха в захлас.
За съжаление със снимки на циглетата не се сдобих, но всичко останало снимах. Всички снимки могат да се намерят тук.
Каквито и емоции да описвам обаче безспорен връх на вечерта си остана ето ТОВА
- имам си автограф от Анди и целувки по двете бузи!!! Част от съфорумките и хм, съфорумците, споделиха, че като са се снимали с него ги е тупнал по дупетата. Мен пропусна. Не съм сигурна какво да си мисля.А партито продължи до зори. Буквално. Изключително - не може да се опише с думи. Поне аз не мога. Преди да хванем маршрутката за Варна, част от колектива похапнахме в една Каварненска баничарница, която учудавщо беше отворена преди 6ч. още и даже и банички ни бяха изпекли. Само дето боза нямаше. Много горчиво-сладки са тия моменти - когато знаеш че ей сега след малко вече се разделяте, обаче все още сте заедно и споделяте общата емоция и адреналина още не е спаднал съвсем.
Докато си чаках автобуса за Русе, се разходих из Варна, която беше почти безлюдна в ранната неделна сутрин и сякаш искаше да се покаже само на мен. Сега вече, когато имам там приятели, този град ми се струва топъл и прекрасен, макар че всъщност изобщо не го познавам.
Нямаше как да пропусна сърцето на града.
Извисяващата се над мен църква, сякаш само с вида си внушаваше: "А ТИ, покая ли се за греховете си?!"
Натъкнах се и на много гледки които искрено ме разсмяха
и допълниха и без това доброто ми настроение. Като ето този изключително мил кон пред автогарата който кротко си пасеше, докато чакаше вероятно някой Съвременен Дон Кихот да извърши подвизите си някъде в района.
В тоалетната на автогарата пък се натъкнах на най-оригиналното обяснение на функцията на чешма с фотоклетка за пускане на водата.
Площад Св. Св. Кирил и Методий искерно ме разсмя с "превода" на името си.
Освен това се натъкнах на бинго, което докарва амнезия
и много странно изписване на името на Лукавия 
. Явно беше променено по правилото да не споменаваме името на злото, за да не го призовем.На връщане в автобуса поспах юнашки, а когато отворих очи в един момент, пред тях се изпречи приказен залез.
Изобщо първото ми съприкосновение на живо с хората от depeche-mode.org завърши с малко тъга, че беше толкова кратко, но и с истинско удоволствие и нетърпение относно всички бъдещи подобни случаи.
Хубаво е да има какво да очакваш!
За финал:
в разгара на нощта и купона, ето какво ме "осени":
Бронирана в сърцето ми любов
изплъзва се и бликва във простора,
когато покрай мене всички хора
откликват на един и същи зов.
Звук, ритъм, светлина, мираж
едва ли имат по-красиво приложение
събрани вкупом в екстатично единение
насред изгряващата нощ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар