Чета за предстоящия протест в подкрепа на образованието и науката в България и у мен възникват противоречиви мисли.
Имам приятели преподаватели, затова изобщо не се съмнявам, че условията в които работят често са неприятни, абсурдни до невъзможни, а възнаграждението далеч не е справедливо. Но си мисля, че това не оправдава случки като следната:
В края на миналата учебна година, съпругът на моя приятелка пострада в инцидент на работа. За щастие не беше сериозно, но заради инцидента, се случи така, че вместо да е със сина си на тържественото завършване, както планирала, приятелката ми се наложило да бъде в болницата. Ето защо при всички тревоги, настроението й изобщо не се подобрило, когато синът й отишъл при нея и й казал, че според учителката, няма да си получат бележниците – респективно няма да са приключили годината, докато не внесат по 20 лв дарение за училището. Приятелката ми била втрещена. Не знам коя е била тази учителка, но знам че случката се е състояла в русенското училище по изкуствата. Приятелката ми изпратила свой познат да даде “дарението”, защото не можела да мръдне от болницата, но подозирам, че ако й бяха поискали парите лично, щяха да се каят.
Някой може би ще каже, че именно отвратителните условия на работа и мизерията са принудили учителите да постъпват така. Ще ме прощавате, но да твърдиш, че си част от система която те унижава и сам да вършиш неща, които с чисто съзнание могат да се квалифицират като унизителни, това не го разбирам.
Не обичам обобщенията – вероятно затова и не се оправях особено със статистиката – и ми е ясно, че далече не всички и навсякъде постъпват така. Все пак, съществува и противоположния случай, в който аз и съучениците ми, вече преди завършване на гимназия, решихме да подарим с общи средства една писалка на класния ни. Жестът беше по-скоро символичен, но си спомням, че той се извини и категорично отказа да приеме подаръка. Обясни ни, че докато сме все още негови ученици, всеки подарък, който му правим може да се изтълкува като подкуп, а той не можеше да допусне някой да очерня с такива слухове нас учениците му или него като преподавател.
Разберете ме правилно – този човек далеч не беше в цветущо финансово положение, напротив – с едно “умиление” и сдържана горчивина, той наричаше заплатата си “подаянието”. А освен това съпругата му също е преподавател и двамата споделят общи професионални премеждия. Но той не си позволяваше да взема от учениците си дори писалка, макар да заслужаваше много повече.
Та сега ми е чудно, тия преподаватели, дето събират “дарения” срещу бележници дали ще протестират наравно с всички, срещу екзекуцията на българската наука и образование. Както и университетските преподаватели дето направо си имат ценоразписи за различните оценки.
Науката и образованието в България за съжаление СА в огромна криза. Но да се твърди, че за това е виновна само и единствено Държавата, е напълно погрешно.
Все пак, желая успех на протеста – каузата е достойна. Дано и протестиращите да са такива.
Имам приятели преподаватели, затова изобщо не се съмнявам, че условията в които работят често са неприятни, абсурдни до невъзможни, а възнаграждението далеч не е справедливо. Но си мисля, че това не оправдава случки като следната:
В края на миналата учебна година, съпругът на моя приятелка пострада в инцидент на работа. За щастие не беше сериозно, но заради инцидента, се случи така, че вместо да е със сина си на тържественото завършване, както планирала, приятелката ми се наложило да бъде в болницата. Ето защо при всички тревоги, настроението й изобщо не се подобрило, когато синът й отишъл при нея и й казал, че според учителката, няма да си получат бележниците – респективно няма да са приключили годината, докато не внесат по 20 лв дарение за училището. Приятелката ми била втрещена. Не знам коя е била тази учителка, но знам че случката се е състояла в русенското училище по изкуствата. Приятелката ми изпратила свой познат да даде “дарението”, защото не можела да мръдне от болницата, но подозирам, че ако й бяха поискали парите лично, щяха да се каят.
Някой може би ще каже, че именно отвратителните условия на работа и мизерията са принудили учителите да постъпват така. Ще ме прощавате, но да твърдиш, че си част от система която те унижава и сам да вършиш неща, които с чисто съзнание могат да се квалифицират като унизителни, това не го разбирам.
Не обичам обобщенията – вероятно затова и не се оправях особено със статистиката – и ми е ясно, че далече не всички и навсякъде постъпват така. Все пак, съществува и противоположния случай, в който аз и съучениците ми, вече преди завършване на гимназия, решихме да подарим с общи средства една писалка на класния ни. Жестът беше по-скоро символичен, но си спомням, че той се извини и категорично отказа да приеме подаръка. Обясни ни, че докато сме все още негови ученици, всеки подарък, който му правим може да се изтълкува като подкуп, а той не можеше да допусне някой да очерня с такива слухове нас учениците му или него като преподавател.
Разберете ме правилно – този човек далеч не беше в цветущо финансово положение, напротив – с едно “умиление” и сдържана горчивина, той наричаше заплатата си “подаянието”. А освен това съпругата му също е преподавател и двамата споделят общи професионални премеждия. Но той не си позволяваше да взема от учениците си дори писалка, макар да заслужаваше много повече.
Та сега ми е чудно, тия преподаватели, дето събират “дарения” срещу бележници дали ще протестират наравно с всички, срещу екзекуцията на българската наука и образование. Както и университетските преподаватели дето направо си имат ценоразписи за различните оценки.
Науката и образованието в България за съжаление СА в огромна криза. Но да се твърди, че за това е виновна само и единствено Държавата, е напълно погрешно.
Все пак, желая успех на протеста – каузата е достойна. Дано и протестиращите да са такива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар