понякога е тъжно



да запалим свещ, да вържем червен конец на възел, да дръпнем завесите, да убием светлината да върнем на живота първата любов, да вярваме, да имаме това което други нямат, да бъдем силни, да няма никога досада, смърт, навяваща дълбоките непоклатими бъдещи устои на живота и кой е казал че светът ще се върти завинаги аз виждам хиляди причини да го спра не искам вече да се возя, моля някой да ми върне мръсният разкъсан билет за вход, ще си намеря по-добър начин да си губя времето дори това де ме убие... бъдете хора, дайте ми да видя свободата