Сънувах пътя си.
Насън добре познавах всяка стъпка -
предателствата, тихите лъжи,
изменчивите женски чувства.
Затичах се.
Опитах да задмина следите си
полегнали в праха,
опитах да ги стигна.
Не успях.
Събудих се.
Извиках на света, че няма право
още да ме буди.
Събрах с треперещи ръце съня
и нежно го прокудих.
понеделник, 3 септември 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар